Bulgar Ulusal Kültürü: Ulusal Uyanış Dönemi Tartışmaları “DışMerkezcilik”, “Ben-Merkezcilik”, “Osmanlı Bağlamı”

Yıl 2018, Cilt: 6 Sayı: 2, 55 - 72, 17.09.2018

Anna Alexieva

https://doi.org/10.14782/ipsus.460127

Öz

Makale, XIX. Yüzyılın ikinci yarısında Ulusal Kültürün kavramsallaştırılması problemine odaklanmıştır. Bu dönem, Bulgar popüler ve akademik tanıtımına özgü duygusal bir kavram olan Ulusal Uyanış Dönemi ile çakışmıştır. Çalışmadaki analiz, Nikolay Trubetskoy tarafından oluşturulan “benmerkezci milliyetçilik” ve “dışmerkezli milliyetçilik” temel kavramlarına dayanmaktadır. “Dışmerkezli milliyetçilik” kavramını izleyen aydınlar, dönemin egemen Fransız kültürü imajına uygun olarak ulusal kültür simgelerini tasavvur etmekteydiler. “ben-merkezci milliyetçilik” kavramlarıyla ilgili olan entellektüeller, kendi öz merkezine sahip olması nedeniyle ulusal kültürün temsil edilmesinde ısrar etmekteydiler ve bu, otoktonizmin fikirlerinin benimsenmesine bir yönelim olarak tanımlanabilirdi. Bu nedenle, ikinci grup, folklor araştırmaları ve “Altın Çağ” olarak kabul edilen ortaçağ mirasının popülerleştirilmesiyle ilgili girişimleriyle ünlüdür. Bu iki ideolojik eğilim bir başlangıç paradoksu ile işaretlenmiştir. Bir yanda ulusal kültür politikası yapımı, kolayca anlaşılabilir simgeler oldukları için erişilebilir olan Rus kültürünü, Batı Avrupa kültürlerini ya da ‘orjinallik’ ve ‘halkın geleneğini’ kullanarak, Osmanlı mirası ile ulusal gerekler arasında sembolik bir mesafe oluşturmak için entellektüel bir araç olarak Ulusal Kurtuluş bağlamında ortaya çıkmıştır. Diğer taraftan bu tartışmalar Osmanlı İmparatorluğu’nda gerçekleşen modernleşme projelerinin doğrudan bir sonucu olarak Tanzimat döneminde : Ulusal Uyanış Çağı’nın başladığı bağlamda doğmuştur. Bir paradoks daha mevcuttur: bu tartışmalar kitle kültürü tadından uzak ve bunun temsilinde yetersiz kalmıştır. Halkların ulusal kültür imajına yönelik olarak aydınların vizyonları ile uyumlu olmayan tutumları çok sayıda önemli Osmanlı kültürel unsurunu koruyarak medeniyet yönelimi ve ulusal gerekler için mücadele seçeneklerini göz ardı etmiştir.

Anahtar Kelimeler

Bulgar Ulusal Uyanış Dönemi, Ulusal Kültür, Tartışmalar, Dış merkezcilik, Osmanlı Bağlamı.

Bulgarian National Culture: Debates during the National Revival Period1 * “Ex-centrism”, “ego-centrism”, Ottoman Context2 **

Öz

The paper is focused on the problem of conceptualization of the National Culture which took place during the second half of XIX c. That period coincided with so called National Revival Epoch – an emotional concept, particular for Bulgarian popular and academic publicity. The analysis is based on the key notions “egocentric nationalism” and “ex-centric nationalism”, forged by Nikolay Trubetskoy. The intellectuals, which followed the conception of the “ex-centric nationalism”, used to imagine the national culture representations in accordance with the images of the French culture, dominant that time. Intelligentsia, related to the concepts of the “ego-centric nationalism”, insisted on the representation of national culture as having its own center, and could be defined as oriented to the ideas set of the autochtonism. Thus, the second group is famous with initiatives, related to folklore researches and popularizing the medieval heritage, regarded as “Golden Era”. These two ideological tendencies are marked with one initial paradox. From one side, national cultural policy making emerged in the context of so called National Revival period as an intellectual instrument to establish symbolical distance between the national essentiality and the Ottoman heritage, using Russian culture, the cultures of the Western Europe or of the local “authenticity” and “people’s’ tradition” as they were accessible through accessible representations of them. From the other side, these debates were born during the Tanzimât era as direct outcome of the modernization projects which were taking place in the Ottoman Empire that time: a context, where so called National Revival Epoch was installed. There is one more paradox: these discussions remained underrepresented and distanced from the mass cultural taste. Peoples’ attitudes towards the image of the national culture, incompatible with the visions by the intelligentsia, neglected the options for civilization orientation and struggles for national essentiality, keeping on numerous Ottoman key cultural elements.

Anahtar Kelimeler

Bulgarian National Revival Period, National Culture, Debates, Ex-centrism, ego-centrism, Ottoman Context

Kaynakça

• Aretov 2006: Aretov, N. Natsionalna mitologiya i natsionalna literatura. Sjuzheti, izgrazhdashti balgarskata natsionalna identichnost v slovesnostta ot XVIII i XIX vek. Sofia, 2006. [Аретов 2006: Аретов, Н. Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век. София: Кралица Маб, 2006]. Burmov 1981: Burmov, T. Sbornikat na D. Popov Voynikov e polezen. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Balgarski knizhitsi, III, part 3, № 5, 03.1860). [Бурмов 1981: Бурмов, Т. Сборникът на Д. Попов Войников е полезен. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Български книжици, г. III, ч. 3, № 5, март 1860)]. Dechev 2010: Dechev, St. Intimizirane na izobretenoto: natsionalna darzhava, natsionalna identichnost i simvoli na vsekidnevieto XIX-XXI vek. – V tarsene na balgarskoto. Mrezhi na natsionalna intimnost (XIX-XXI vek). Sofia, 2010. [Дечев 2010: Дечев, Ст. Интимизиране на изобретеното: национална държава, национална идентичност и символи на всекидневието XIX-XXI век. – Във: В търсене на българското. Мрежи на национална интимност (XIX-XXI век). София: Институт за изследване на изкуствата, 2010]. Dinekov 1969: Dinekov, P. Razvitie na zhanrovete v literaturata na Vazrazhdaneto. – Iz istoriyata na balgarskata literatura. Sofia, 1969. [Динеков 1969: Динеков, П. Развитие на жанровете в литературата на Възраждането. – В: Из историята на българската литература. София: Наука и изкуство, 1969]. Dinekov 2007: Dinekov, P. Periodizatsiya na balgarskata literatura prez Vazrazhdaneto. – Vazrozhdenski pisateli. Sofia, 2007. [Динеков 2007: Динеков, П. Периодизация на българската литература през Възраждането. – Във: Възрожденски писатели. София: Захарий Стоянов, 2007]. Elenkov 1994: Elenkov, I. Versii za balgarskata identichnost v modernata epoha. – Zashto sme takiva? V tarsene na balgarskata kulturna identichnost. Sofia, 1994. [Еленков 1994: Еленков, И. Версии за българската идентичност в модерната епоха. – В: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София: Просвета, 1994]. Georgiev 2001: Georgiev, N. Tezisi po istoriyata na novata balgarska literatura. – http://liternet.bg/publish/ ngeorgiev/m_s/tezisi.htm (16.07.2016). [Георгиев 2001: Георгиев, Н. Тезиси по историята на новата българска литература. Accessible at: http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/tezisi.htm (16.07.2016)]. Herzfeld 2007: Herzfeld, M. Cultural Intimacy: Social Poetics in the Nation-State. Sofia, 2007. [Хърцфелд 2007: Хърцфелд, М. Културната интимност. Социална поетика в националната държава. София: Просвета, 2007]. Hranova 2011: Hranova, A. Istoriografiya i literatura. Za sotsialnoto konstruirane na istoricheski ponyatiya i Golemi razkazi v balgarskata kultura XIX-XX vek. T. II. Sofia, 2011. [Хранова 2011: Хранова, А. Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. Т. II. София: Просвета, 2011]. Ikonomov 1981: Ikonomov, T. Poeziyata na prirodata i nashite nuzhdi. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Chitalishte, I, № 16, 15.01. 1871). [Икономов 1981: Икономов, Т. Поезията на природата и нашите нужди. – В. Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Читалище, г. I, кн. 16 от 15 януари 1871)]. Jakobson (ed.) 1975: Jakobson, R. N. S. Trubetzkoy’s Letters and Notes. The Hague – Paris: Mouton, 1975. Karavelov 1981a: Karavelov, L. “Novobalgarska sbirka” ot Rayka Zhinzifova. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Balgarska pchela, II, № 3, 4, 5, 6; 23, 30. 06.1864; 10.07.1864). [Каравелов 1981а: Каравелов, Л. „Новобългарска сбирка” от Райка Жинзифова. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Българска пчела, г. II, № 3, 4, 5, 6 от 16, 23 и 30 юни и 10 юли 1864)]. Karavelov 1981b: Karavelov, L. Kratki nachala ot nravstvenata filosofiya. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Svoboda, I, № 38, 15.08.1870). [Каравелов 1981б: Каравелов, Л. Кратки начала от нравствена философия. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Свобода, г. I, № 38, 15 август 1870)]. Kotsov 1876: Petvekovniyat balgarski zatapkan geniy… – Nova Balgaria, I, № 55, 23.12.1876. [Коцов 1876: Петвековният български затъпкан гений... – Нова България, г. I, № 55, 23 декември 1876]. Kiossev 1998: Kiossev, Al. Spisatsi na otsastvashtoto. – Balgarskiyat kanon? Krizata na literaturnoto nasledstvo. Sofia, 1998. [Кьосев 1998: Кьосев, Ал. Списъци на отсъстващото. – В: Българският канон? Кризата на литературното наследство. София: Издателска къща „Александър Панов”, 1998]. Kiossev 2008: Kiossev, Al. Indigoto na Gyote. Sofia, 2008. [Кьосев 2008: Кьосев, Ал. Индигото на Гьоте. София: Фигура, 2008]. Leerssen 2015, Leerssen, Joep. Natsionalnata missal v Evropa. – Literaturna misal, LIX, № 1, 2015. [Лерсен 2015: Лерсен, Юп. Националната мисъл в Европа. – Литературна мисъл, г. LIX, № 1, 2015]. Markov 1981: Markov, G. Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. [Марков 1981: Марков, Г. Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981]. Mutafchiev 1935: Mutafchiev, P. Kym novo vazrazhdane. – Otets Paisiy, 8, № 1, 1935. [Мутафчиев 1935: Мутафчиев, П. Към ново възраждане – Отец Паисий, 8, № 1, 1935]. Mutafchiev 1994: Mutafchiev, P. Dneshna Balgaria i duhat na nasheto Vazrazhdane. – Zashto sme takiva? V tarsene na balgarskata kulturna identichnost. Sofia, 1994. (First publication: Prosveta, V, № 10, 1940). [Мутафчиев 1994: Мутафчиев, П. Днешна България и духът на нашето Възраждане. – В: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София: Просвета, 1994. (Първо издание на текста: Просвета, г. V, № 10, 1940)]. Mutev 1981: Mutev, D. Narodna knizhnina i blagarska starina. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Balgarski knizhitsi, part I, № 1, 03.1858). [Мутев 1981: Мутев, Д. Народна книжнина и блъгарска старина. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Български книжици, ч. I, кн. 1, март 1858)]. Nichev 1976: Nichev, B. Ot folklore kam literatura. Uvod v yuzhnoslavyanskiya realizam. Sofia, 1976. [Ничев 1976: Ничев, Б. От фолклор към литература. Увод в южнославянския реализъм. София: Български писател, 1976]. Penev 1977: Penev, B. Istoriya na novata balgarska literatura. T. 3. Sofia, 1977. [Пенев 1977: Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 3. София: Български писател, 1977]. Petkanova 1997: Petkanova, D. Starobalgarska literature IX-XVIII vek. Sofia, 1997. [Петканова 1997: Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1997]. Popov 1886: Popov, G. Kratak istoricheski pregled na balgarskata literatura ot nacheloto na pismennostta do nasheto vreme. Plovdiv, 1886. [Попов 1886: Попов, Г. Кратък исторически преглед на българската литература от начелото на писменността до нашето време. Пловдив: Печатница „Единство”, 1886]. Radev 1997: Radev, I. Istoriya na balgarskata literatura prez Vazrazhdaneto. Veliko Tarnovo, 1997. [Радев 1997: Радев, И. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново: Абагар, 1997]. Rakovsky 1857: Rakovsky, G. Zamechaniya parviya chasti gorskago patnika. – Gorskiy patnik. Povestvitelyn spev. Novi Sad, 1857. [Раковски 1857: Раковски, Г. Замечания първия части горскаго пътника. – Горский пътник. Повествительн спев. Нови Сад: В книгопечятница Дан. Медаковича, 1857]. Sheytanov 1994: Sheytanov, N. Preobrazhenie na Balgaria. – Zahto sme takiva? V tarsene na balgarskata kulturna identichnost. Sofia, 1994. (First publication: Zlatorog, IV, № 4, 1925). [Шейтанов 1994: Шейтанов, Н. Преображение на България. – В: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София: Просвета, 1994. (Първо издание на текста: Златорог, г. IV, № 4, 1925)]. Slaveykov 1852: Slaveykov, P. Lyubovni dumi po ime. – Pesnopoyka ili razlichni pesni, satiri i gatanki na balgarskiy yazik za uveselenie na mladite. Bukuresht, 1852. [Славейков 1852: Славейков, П. Любовни думи по име. – В: Песнопойка или различни песни, сатири и гатанки на българский язик за увеселение на младите. Букурещ, 1852]. Tsankov 1981: Tsankov, D. Dvama ot nashite balgari. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Balgaria, I, № 52, 19.03.1860). [Цанков 1981: Цанков, Д. Двама от нашите българи. – Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: България, г. I, № 52 от 19 март 1860)]. Unidentified author 1860: Neshto lyubopitno za Shumen. – Tsarigradski vestnik, X, № 474, 24.03.1860. [Неизвестен автор 1860: Нещо любопитно за Шумен – Цариградски вестник, г. X, № 474, 24 март 1860]. Vazov 1880: Vazov, Iv. Na Fatma. – Mayska kitka. Plovdiv, Ruschuk, Solun, 1880. [Вазов 1880, Вазов, Ив. На Фатма. – В: Майска китка. Пловдив, Русчук, Солун: книжарница Хр. Г. Данов, 1880]. Vezenkov 2006: Vezenkov, Al. Ochevidno samo na prav pogled: “Balgarskoto vazrazhdane” kato otdelna epoha. – Balkanskiyat XIX vek. Drugi prochiti. Sofia, 2006. [Везенков 2006: Везенков, Ал. Очевидно само на пръв поглед: „Българското възраждане“ като отделна епоха. – В: Балканският XIX век. Други прочити. София: Рива, 2006]. Voynikov 1860: Voynikov, D. Sbornik ot razni sachineniya. Ischerpeni iz frantsuska literatura i prevedeni s pribavleniya na nyakolko balgarski sachineniya za primer na mladiti, chto sya zanimavat s pismenost. Tsarigrad, 1860. [Войников 1860: Войников, Д. Сборник от разни съчинения. Исчерпени из француска литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменност. От Добря В. Попова и издаден от Р. И. Блъскова. Цариград: Книгопечатница на Д. Цанков, 1860]. Voynikov 1981: Voynikov, D. Chuzhdite primeri ne sa po-malko polezni. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Balgarski knizhitsi, III, part 3, № 10, 05.1860). [Войников 1981: Войников, Д. Чуждите примери не са по-малко полезни. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Български книжици, г. III, ч. 3, № 10, май 1860)]. Yotsov 1929: Yotsov, B. Slavyanskite literaturi i slavyanskoto saznanie v Balgaria. – Balgarski pregled, № 1, 1929. Accessible at: http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Jocov_Slav.html (16.07.2016). [Йоцов 1929: Йоцов, Б. Славянските литератури и славянското съзнание в България. – Български преглед, № 1, 1929. Accessible at: http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Jocov_Slav.html (16.07.2016)]. Zhinzifov 1981: Zhinzifov, R. Balgarskata literatura. – Balgarska vazrozhdenska kritika. Sofia, 1981. (First publication: Poeziya slavyan. Saint Petersburg, 1871). [Жинзифов 1981: Жинзифов, Р. Българската литература. – В: Българска възрожденска критика. София: Наука и изкуство, 1981. (Първо издание на текста: Поэзия славян, изданный под редакциею Н. В. Гербеля, Санкт Петербург, 1871)]